Прочетен: 26905 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 20.01.2010 12:45
Ксанти - поглед през отворената врата
Няколко часа след като бе открит пътят към Гърция през Златоград поемаме към Ксанти. Избрахме маршрута през Кирково, Фотиново и бързо стигнахме до Златоград. В центъра табела сочеше къде е контролният пункт. Следвайки посоката обаче след една отбивка, объркахме, попитахме минаващи жени накъде е пътят, посочиха ни и ни пожелаха приятно пътуване в Гърция.
Наближихме граничния пункт, но на един от завоите ни посрещна огромна опашка от автомобили.
Повечето бяха с пловдивска, хасковска и кърджалийска регистрация. Имаше и няколко чужденци. Гърците, желаещи да видят България, бяха много по-малко. На около 10 наши коли границата минаваше една тяхна.
След около 40 минути чакане се добрахме до пункта. Там с проверката на документите бяха ангажирани наши граничари, имаше само един служител грък, който стоеше встрани. Първо провериха багажника, след това и личните карти. И ето ни в Гърция.
Пътят към Термес е тесен, но има място да се разминат два автомобила. Последваха много завои и спускане. Гърците все още работят по пътя - поставят мантинели от едната страна, от другата с мрежа обезопасяват опасните участъци. Наближихме Термес, селото с термални води, познато с името Лъджа.
Къщите са досущ като в нашите села, накацали по високото. Селото е разделено на три по-малки, на входа на всяко ни посреща табела с името, но изписана само на гръцки. Разбрахме, че това са Долна, Средна и Горна Лъджа. Някои от излезлите по улиците хора ни помагаха приветливо, виждайки българската регистрация на колата. Оказва се, че има повече административни сгради и хотелчета, отколкото къщи.
В селото има много минерални извори. На две крачки е от границата и златоградчани ще продължат прекъснатата традиция след отварянето на границата да идват на бани в Лъджа.
Подминахме Термес и започна изкачване към Ксанти. Знаем, че е на 53 км от границата. Пътят отново се вие като змия пред нас, но вече е с две ленти. Стигаме до един разклон, на който е указано къде е България, но няма и знак накъде е Ксанти. Спираме и докато се питаме кой път да поемем, гръцка кола спира до нашата и ни питат накъде сме, упътват ни да поемем наляво.
И ето го Ксанти, изведнъж изниква с белите си къщи. На входа ни посреща огромен парк, спускаме се към центъра. Тръгваме по улиците. Ксанти е един от трите главни града на историческа област Западна Тракия.
Населението му е около 45 хил. жители. Кавала се намира на запад, а Драма е в северозападна посока. Тук жителите са 10 % помаци, църквите се редуват с джамии с тънички минарета.
Завоите на историята са превели града през няколко важни момента, един от тях е процъфтяването му като голям производител на тютюн между ХVІІ и ХІХ в. След като две земетресения са го разрушили почти до основи в края на 20-те години на ХІХ век, той е застроен с богатите, разточителни по местни стандарти къщи на тютюневите търговци. Доста от тях са оцелели днес, смесвайки се с къщи в характерния за Османската империя стил, както и с набързо и грозновато издигнатите къщи на преселници и новата архитектура. Лабиринтът между тях и няколкото площада и улици с ресторанти и кафенета правят Ксанти привлекателен.
Центърът се завърта около часовниковата кула, а встрани поемат улиците му с модерни бели сгради. Непосредствено над хотела с гръцко име Агриани /така наричат българомохамеданите/ има отбивка от главния път, водеща до българоезични селца - Широка поляна, Братанково, Люлка. В ксантийските архивохранилища още има документи с изписани български имена на селища и местности. Има и родопчани, съхранили всички ония добродетели на нашите предци - гостоприемство, дружелюбие.
Хората в Ксанти са забележителна част от атмосферата. Групата, която веднага се набива на очи, е тази на младежите, които се оказват студенти в местния университет. По улиците гледката на забулени жени от помашката общност напомня за човешкото многообразие на Балканите. Две от тях си говореха и думите бяха толкова познати, че се спираме заслушани, а те ни се усмихват.
През прозореца на кафенето, където спряхме, градът се въртеше в своя ритъм – забързани млади хора, подскачащи деца, гълъби около паметника на воин, непрекъсната лента от автомобили. Спокойствие и сигурност. Това може да усетите в Ксанти.
Поемаме обратно, спираме в едно селце да походим, привлечени от сградата на църквата.
До нас спря мъж на около 50 години и на завален български попита откъде сме. След отговора – България, изрече - Златоград? Близо сме. Яваш, яваш ще се запознаем, ще станем приятели, изпраща ни той.
Днес си говорихме с един колега
БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА В БРИТАНСКАТА БИБЛИО...
Надявам се съвсем скоро да я направя и реална...
Поздрави!
Благодаря и аз!
02.04.2010 18:59
21.10.2010 23:27
15.07.2011 23:14
18.03.2012 00:19
http://motoride.sk/?P=phorum&tema=turistika&tid=55023
20.10.2012 07:08
20.10.2012 10:40
20.10.2012 11:47
21.10.2012 12:11
21.10.2012 15:35
21.10.2012 23:45
22.10.2012 05:17
22.10.2012 06:10
24.10.2012 06:58
24.10.2012 14:13
25.10.2012 05:43
25.10.2012 10:10
26.10.2012 03:38
31.10.2012 05:08
31.10.2012 17:57
03.11.2012 08:11
04.11.2012 03:57
06.11.2012 03:18
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata