Мечтата на Дейвид
/или какво е довело един южноафриканец в Родопите/

Знаете ли колко километра ни делят  от Южна Африка. Точно 8868 км. Толкова поне сочи една от табелите, поставена на дърво пред входа на бившето училище в момчилградското село Летовник. Тук може да разберете и какво е разстоянието от Летовник до различни точки от света – Щатите, Австралия, Япония, Колумбия - местата, където са приятелите на Дейвид. А ако питате и кой е Дейвид – отговарям веднага  - новият собственик на сградата на школото в родопското село.
Защо започнахме с Южна Африка? Защото това е  родината му. Чак на другия край на света,  както казва той. Какво го е довело тук?

Разказите на приятели от България,  които открил по интернет. Дошъл в страната ни и тук му харесало. Затова решил да се установи някъде. От приятели разбрал, че училището в родопското село се продава и решил да го купи.

Дейвид, така поиска да се обръщаме към него. Фамилията няма значение. Родил се в пустинята  на гореща Африка,  там живял като малък. Когато станало време да тръгва на училище се преместили в Кейптаун – град с 4 милиона души. По професия  Дейвид е - готвач, по душа пътешественик, търсач на приключения. Затова решил да обиколи света.

Преди да отседне тук работил в Англия,  спечелените пари вложил в сградата на училището. Нямате представа  в какъв красив край живеете, каза ни той. Такива планини, гори и добри хора няма никъде другаде. Можем да му вярваме, все пак е скитал много.

Няма и трийсет години. Усмивката не слиза от лицето му. Вече две години и половина е в България, сносно говори български, покрай майсторите е изучил и турския. По-трудно е на приятелката му,  която от година е тук.

Заедно с Лаура са решили да превърнат неизползваната сграда на школото в хостел - място, където ще идват приятелите им от цял свят. Ще предлагат на българи и чужденци храна и подслон срещу условието да   помагат на собствениците в поддържането му,  в грижата за животните и двора. Дейвид ентусиазирано ни развежда из царството си – още на входа ни посреща българското знаме. Встрани има платно с Буда. Под него са двете кучета,  за които казва че добре разбират английски, но българския - не. Вече е готов барът в една от стаите на първия етаж. Често търси майстори от съседните села. Много от нещата изработва сам. С Лаура са си спретнали са малка кухня с най–нужното, там  са сместили и душ-кабината. На първия етаж е  разположена геотермална помпа- устройство,  което извлича топлина от земята и осигурява отопление през зимата, а през лятото – охлажда.
Така Дейвид е решил проблема с климатика в сградата. Гордо ни показва стаята си –боядисана в синьо, с огромни  рафтове по стените, побрали минерали, корени от дървета, различни статуетки,  фигури от дърво. Всичко е от Източните Родопи, казва Дейвид.
Отсреща е компютърът, който го свърза с приятелите му. На пода между паркета е вградена красива мозайка, направена от  приятелка от България.  

Камари от тикви, връзки лук и билки са натрупани в коридора. На втория етаж вече е готова една от стаите за гости – покрай стените са наредени нарове на по три етажа.

Отвън в двора ще има басейн,  в другия край  - беседка, разказва Дейвид. Там ще отдели място и за питомците си - шестте щраусчета, които купил скоро от Златоград – четири женски и  две мъжки. Сега са в двора на съседната къща.
Лятото е лесно, ядат всичко зелено като нас, зимата ще му мислим, казва той. Залага на всеки дар от природата, в царството му няма да откриете нещо, направено от изкуствена материя.  Докато говорим свива цигара. Поглежда към прозореца в стаята на първия етаж, където събрала праха стои изправена китарата му.
Няма време за нея, виновно казва той. Но след шест месеца ще сме готови  поне с обзавеждането вътре и ще чакаме гости. Обещаваме тогава да се срещнем отново. С него и мечтата му.

*Благодаря на колегата и приятеля Петко Борисов за предоставените снимки

Поздрави за постинга, и на Давид.

Отдавна ми се ще да запраша в тази посока, но не за седмица-две, а за по-дълго време! Пет-шест години без София, ще ми се отразят добре :)))

които имат усет за красивото и стойностното. Като си помисля, колко много балгари има в странство, които не искат и да помислят за българското, не го ценят и мисъл нямат да се върнат тук.

Нормално е Дейвид да избяга от ЮАР. Престъпността там е ужасяваща.

Надали точно престъпността е причината да избяга от ЮАР.Иначе щеше да избяга и от тук

Абе, същият като мен :)))))
Какво повече да приказмвам, опознал е природосъобразния начин на живот.
Поздрави за постинга!

СТРАХОТНО И ПОЗДРАВИ ЗА ПОСТИНГА!

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/26/rodopska-idiliia.369629

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

И за човека , направил всичко това ! Трябва да имаш голямо сърце ! Ясно е , че той го има ! Нека бъде добре дошъл сред нас ! И да си направи блог !

Благодаря. Дейвид заслужава да се говори за това, което прави у нас!

какво чакаш, сигурна съм, че няма да се разочароваш :)

така е, малко вече се тези, които притиснати от проблемите за оцеляване, си дават сметка за българското , красивото и стойностното.

Дано са повече такива като него!

За това не трябва да скаш разрешение, разбира се, че може!

Предполагам че ще си направи блог с удоволствие Ще му предам идеята!

Дали е избягъл от престъпността или самият той е престъпник? България е удобно място за криене. Особено в обезлюдени села. Там могат спокойно да се настанят всякакви хора. Внимавайте с такива пришълци. Много им се доверяваме и после съжеляваме. Бъдете внимателни!

как някои хора отправят безпочвени обвинения.дори така да е всеки заслужава втори шанс.