Постинг
11.12.2008 15:48 -
Отшелници
Автор: valflo
Категория: Регионални
Прочетен: 8539 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 09.10.2009 14:15
Прочетен: 8539 Коментари: 6 Гласове:
0
Последна промяна: 09.10.2009 14:15
Отшелниците в Джебелско
Или какво е останало от едно село
При едно от пътуванията ни из джебелско попаднахме в махала на село Лебед. Посрещна ни пустош и тишина. Събудихме задрямалите домове. Или по-скоро останките от тях.
Стадо овце кротко се бе настанило в един от хубавите някога къщи. И докато се питахме къде сме се озовали, на една полянка пред сграда, която някога е била магазин, срещаме мъж на около 50 години. Той веднага ни заговаря и ни повежда към дома си. Преминаваме край запустял кладенец и пред нас на една височина се изправя малка бяла къща. Али се радва да срещне хора в
пустеещата махала.
Разбираме, че сме в махала наречена “Изгрев”.
Зад телената ограда ни посреща майката на Али - Юршен Ахмед. Лицето на 70-годишната жена грее. Драго й е, че идва някой, с когото да поговори. Кани ни да седнем на пейката в двора й.
Нейната приказка само в началото прилича на тези, които четяхме като деца. Юршен родила девет деца. Като пораснали, всяко си хванало пътя. Повечето са в Турция. При тях е останал само 49-годишният Али. Болен е, затова си е при нас, казва Юршен.
Същия ден на гости бе дошъл синът от Турция с внуците. С въздишка възрастната жена разказа, че съпругът й се разболял и от около година
лежи неподвижен. На нея падат грижите за него и болния й син. Разчита на пенсиите и на помощите. Но тази година въглища не ни дадоха. Парите от пенсията били повече от колкото дава законът, та затова не ни дават отопление без пари, като на останалите бедни пенсионери, казва Юршен.
И понеже са на село, паша много – гледат овце. Но след като съпругът й се разболял и за тях грижата е нейна. Помага й Али. Доколкото може. Сега мъжа гледа мачове. Като не може да стане от леглото, търси начин да му минава някак времето, сочи жената двете сателитни антени. И синът вечер е пред телевизора. Аз пък чакам да видя новините, да чуя какво става по света. Да разбера има ли нещо ново за децата ми.
Как заспивам и осъмвам в това безлюдно село? Ами свикнах.
Живеехме си добре преди. Хората построиха големи къщи. И дойде 1989-та.
Изведнъж всички се вдигнаха. Заминаха към Турция. Един не остана. Заключиха домовете, пръснаха животните и тръгнаха. Надявахме се, че ще е за кратко. Ние нямахме пари. Синът болен, децата още бяха малки. Къде да вървиш? И решихме да останем. Ще се върнат, казвахме си. Но не стана.
И сега сме сами.
Някои комшии още идват тук, наглеждат къщите си. Но повечето ги забравиха. И една по една се рушат. Хора от съседните махали вземат тухли за домовете си. Скоро от махалата ни нищо няма да остане. А ние не можем да мръднем оттук. Няма как с тези пенсии да си купим дом в Лебед или в Джебел. Та те децата още на мен чакат. Големи са, работа имат, но като дойдат, питат пари няма ли да ни дадеш.
Все по-трудно става тук. Добре, че идва един микробус със стока, та не се налага всеки ден да вървя до магазина в Лебед. Но пък с лекарите е трудно. За един преглед в Кърджали трябва да ходим. Тук в Джебел само Спешна помощ имаме.
И от кмета не съм доволна, реди Юршен. Вярно е, че е кмет и на Устрен, и на Лебед, но един път не е дошъл тук да види как живеем. Не само когато наближат избори да идват, да ни търсят, а след това да ни забравят.
Политиката не ме интересува.
Искам да живеем спокойно. И ако дойде тук някой политик, първо ще го питам защо въглища не ми дават. Зимата какво ще правя с болен мъж и син. Ама не вярвам да дойде. Пътеката до нас отдавна я забравиха, изпраща ни с въздишка Юршен. И ни кани пак да дойдем. Та да има с кого да си поговори. Че тишината тук е много.
Или какво е останало от едно село
При едно от пътуванията ни из джебелско попаднахме в махала на село Лебед. Посрещна ни пустош и тишина. Събудихме задрямалите домове. Или по-скоро останките от тях.
Стадо овце кротко се бе настанило в един от хубавите някога къщи. И докато се питахме къде сме се озовали, на една полянка пред сграда, която някога е била магазин, срещаме мъж на около 50 години. Той веднага ни заговаря и ни повежда към дома си. Преминаваме край запустял кладенец и пред нас на една височина се изправя малка бяла къща. Али се радва да срещне хора в
пустеещата махала.
Разбираме, че сме в махала наречена “Изгрев”.
Зад телената ограда ни посреща майката на Али - Юршен Ахмед. Лицето на 70-годишната жена грее. Драго й е, че идва някой, с когото да поговори. Кани ни да седнем на пейката в двора й.
Нейната приказка само в началото прилича на тези, които четяхме като деца. Юршен родила девет деца. Като пораснали, всяко си хванало пътя. Повечето са в Турция. При тях е останал само 49-годишният Али. Болен е, затова си е при нас, казва Юршен.
Същия ден на гости бе дошъл синът от Турция с внуците. С въздишка възрастната жена разказа, че съпругът й се разболял и от около година
лежи неподвижен. На нея падат грижите за него и болния й син. Разчита на пенсиите и на помощите. Но тази година въглища не ни дадоха. Парите от пенсията били повече от колкото дава законът, та затова не ни дават отопление без пари, като на останалите бедни пенсионери, казва Юршен.
И понеже са на село, паша много – гледат овце. Но след като съпругът й се разболял и за тях грижата е нейна. Помага й Али. Доколкото може. Сега мъжа гледа мачове. Като не може да стане от леглото, търси начин да му минава някак времето, сочи жената двете сателитни антени. И синът вечер е пред телевизора. Аз пък чакам да видя новините, да чуя какво става по света. Да разбера има ли нещо ново за децата ми.
Как заспивам и осъмвам в това безлюдно село? Ами свикнах.
Живеехме си добре преди. Хората построиха големи къщи. И дойде 1989-та.
Изведнъж всички се вдигнаха. Заминаха към Турция. Един не остана. Заключиха домовете, пръснаха животните и тръгнаха. Надявахме се, че ще е за кратко. Ние нямахме пари. Синът болен, децата още бяха малки. Къде да вървиш? И решихме да останем. Ще се върнат, казвахме си. Но не стана.
И сега сме сами.
Някои комшии още идват тук, наглеждат къщите си. Но повечето ги забравиха. И една по една се рушат. Хора от съседните махали вземат тухли за домовете си. Скоро от махалата ни нищо няма да остане. А ние не можем да мръднем оттук. Няма как с тези пенсии да си купим дом в Лебед или в Джебел. Та те децата още на мен чакат. Големи са, работа имат, но като дойдат, питат пари няма ли да ни дадеш.
Все по-трудно става тук. Добре, че идва един микробус със стока, та не се налага всеки ден да вървя до магазина в Лебед. Но пък с лекарите е трудно. За един преглед в Кърджали трябва да ходим. Тук в Джебел само Спешна помощ имаме.
И от кмета не съм доволна, реди Юршен. Вярно е, че е кмет и на Устрен, и на Лебед, но един път не е дошъл тук да види как живеем. Не само когато наближат избори да идват, да ни търсят, а след това да ни забравят.
Политиката не ме интересува.
Искам да живеем спокойно. И ако дойде тук някой политик, първо ще го питам защо въглища не ми дават. Зимата какво ще правя с болен мъж и син. Ама не вярвам да дойде. Пътеката до нас отдавна я забравиха, изпраща ни с въздишка Юршен. И ни кани пак да дойдем. Та да има с кого да си поговори. Че тишината тук е много.
Политиката не я интересувала, ама щяла да го пита за въглищата...
Е, това е най-показателния пример за манталитета на българските граждани.
цитирайЕ, това е най-показателния пример за манталитета на българските граждани.
Жестоката реалност...
Поздрави за постинга!
цитирайПоздрави за постинга!
Боже....
цитирайЧестита Коледа!!!
цитирайВърнете се приятели и се вгледайте в очите на Юршен.Тези очи не могат да лъжат...Те не вярват нито на Турция нито на България.Те се молят за малко топлина...или поне за топла дума.
........
Бъдете здрави и щастливи през Новата Година.
Усмихвайте се, защото това ще ни даде сили да преодолеем трудностите.
Догановите сараи няма да стоплят тези самотни души.
Поздрави за поста.
:-)))
цитирай........
Бъдете здрави и щастливи през Новата Година.
Усмихвайте се, защото това ще ни даде сили да преодолеем трудностите.
Догановите сараи няма да стоплят тези самотни души.
Поздрави за поста.
:-)))
те са деца на тази земя
цитирайТърсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
За този блог
Гласове: 3860