Постинг
21.08.2008 15:02 -
безмълвието на Царино
Автор: valflo
Категория: Регионални
Прочетен: 12451 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 09.10.2009 14:13
Прочетен: 12451 Коментари: 6 Гласове:
2
Последна промяна: 09.10.2009 14:13
Тишината на Царино
Кирковското село Царино е отдалечено от хората и света. То е на само на няколко километра от съседните села Стрижба, Орлица и граничната застава Маказа, но до него води само черен път. Според данните в интернет тук има само двама жители. Решихме да го открием, но пътят дотам се оказа не толкова лесен, колкото предполагахме. Всички, поискали да избягат от цивилизацията мога да уверя, че именно това е тяхното място. Въпросът е как ще стигнете до него. Препоръчвам ви да не повтаряте нашите грешки. До Царино може да се стигне по два начина, но все по черни пътища. Асфалт там няма.
Единият път ще ви отведе да трафопоста над селото, другият свършва на около километър под първите къщи. Ние избрахме втория, защото не очаквахме, че селото е толкова далече. Вървяхме около 4 километра по черния горски път. След това продължихме по виещи се в тревата пътечки. Едно малко изкачване, спускане по наклона и се озовахме под една от обитаваните къщи. Геройски стигнахме да Царино въпреки жегата, неудобните обувки и дългия път.
В градинката пред нея подредени като войници се припичаха на слънце зеленчуци, палатка за сушене на тютюн се бе настанила в другия край на двора. Заобикаляме каменната ограда, за да открием входа. Дворната врата е един прът, поставен между каменните зидове. В дворчето се разхожда гордо теле. Зад дървената ограда от другата страна тревожно се обажда майка му. Никакво следа от човешко присъствие. Вятърът подухва клоните на отрупаната ябълка наблизо. Самотен стои електрическия стълб с отсечени сякаш ръце - отрязаните кабели, които ветрецът подмята. Ток тук няма от години. Липсата на път и удобство прокудили хората към Чорбаджийско. Когато започнало преселването им, ромите не пощадили кабелите и неколцината, останали тук , се простили с мечтата да имат това удобство на цивилизацията, дарено ни преди стотици години – електричеството. Вечер замръкват пред светлината на газена лампа или свещ. За покупки изминават десетина километра до най-близкото село. Носят им сол, брашно и най-нужното с камион, който спира над селото. Оттам товарът стига до дома им на гръб.
Търсим прохладата на чешмата пред къщата. Пред погледа ни белеят стените на съседните домове, отдавна останали без стопани. Вратите са здраво залостени. Една лоза е привързана към стената на отсрещната къща, отрупана с грозде. Вратите на другата къща зеят избити. Прозорците ги няма. Номерата на къщите още са по вратите. Тиклените покриви греят на слънцето. Тишина. Това, което отдавна сме забравили. Единствено нашите стъпки отекват по пътечката между къщите. Шум на падащо от дървото ябълка. И пак тишина. Такава, че чуваш мислите си дори. Как едно живо българско село е обезлюдило така. Какво ли ще е съдбата и на останалите села след като от тях си тръгнат и последните им стожери – старците. Нима би било по-различно. Тук липсата на тук и удобства ги е прогонила. А другаде какво ги кара да бягат.
Не успяваме да се срещнем с никой от обитатели на Царино. За живота тук ни разказаха хора от близките села. А ние дори не стигнахме до другия край на селото. Тъжно е, тягостно да вървиш покрай къщите, в които е имало живот, радост и тъга. Любопитно е, че повечето домове тук са запазени. Явно стопаните въпреки, че са ги напуснали отдавна, идват да ги наглеждат. Дали само носталгията ги връща тук, не се знае. Наскоро един от тях е обявил дома си в Царино за продан. Иска му 2 000 евро. Надява се, че тук ще дойдат отегчени от живота в града хора. Може би е прав. И така ще даде нов живот на отдавна запустялото село.
Кирковското село Царино е отдалечено от хората и света. То е на само на няколко километра от съседните села Стрижба, Орлица и граничната застава Маказа, но до него води само черен път. Според данните в интернет тук има само двама жители. Решихме да го открием, но пътят дотам се оказа не толкова лесен, колкото предполагахме. Всички, поискали да избягат от цивилизацията мога да уверя, че именно това е тяхното място. Въпросът е как ще стигнете до него. Препоръчвам ви да не повтаряте нашите грешки. До Царино може да се стигне по два начина, но все по черни пътища. Асфалт там няма.
Единият път ще ви отведе да трафопоста над селото, другият свършва на около километър под първите къщи. Ние избрахме втория, защото не очаквахме, че селото е толкова далече. Вървяхме около 4 километра по черния горски път. След това продължихме по виещи се в тревата пътечки. Едно малко изкачване, спускане по наклона и се озовахме под една от обитаваните къщи. Геройски стигнахме да Царино въпреки жегата, неудобните обувки и дългия път.
В градинката пред нея подредени като войници се припичаха на слънце зеленчуци, палатка за сушене на тютюн се бе настанила в другия край на двора. Заобикаляме каменната ограда, за да открием входа. Дворната врата е един прът, поставен между каменните зидове. В дворчето се разхожда гордо теле. Зад дървената ограда от другата страна тревожно се обажда майка му. Никакво следа от човешко присъствие. Вятърът подухва клоните на отрупаната ябълка наблизо. Самотен стои електрическия стълб с отсечени сякаш ръце - отрязаните кабели, които ветрецът подмята. Ток тук няма от години. Липсата на път и удобство прокудили хората към Чорбаджийско. Когато започнало преселването им, ромите не пощадили кабелите и неколцината, останали тук , се простили с мечтата да имат това удобство на цивилизацията, дарено ни преди стотици години – електричеството. Вечер замръкват пред светлината на газена лампа или свещ. За покупки изминават десетина километра до най-близкото село. Носят им сол, брашно и най-нужното с камион, който спира над селото. Оттам товарът стига до дома им на гръб.
Търсим прохладата на чешмата пред къщата. Пред погледа ни белеят стените на съседните домове, отдавна останали без стопани. Вратите са здраво залостени. Една лоза е привързана към стената на отсрещната къща, отрупана с грозде. Вратите на другата къща зеят избити. Прозорците ги няма. Номерата на къщите още са по вратите. Тиклените покриви греят на слънцето. Тишина. Това, което отдавна сме забравили. Единствено нашите стъпки отекват по пътечката между къщите. Шум на падащо от дървото ябълка. И пак тишина. Такава, че чуваш мислите си дори. Как едно живо българско село е обезлюдило така. Какво ли ще е съдбата и на останалите села след като от тях си тръгнат и последните им стожери – старците. Нима би било по-различно. Тук липсата на тук и удобства ги е прогонила. А другаде какво ги кара да бягат.
Не успяваме да се срещнем с никой от обитатели на Царино. За живота тук ни разказаха хора от близките села. А ние дори не стигнахме до другия край на селото. Тъжно е, тягостно да вървиш покрай къщите, в които е имало живот, радост и тъга. Любопитно е, че повечето домове тук са запазени. Явно стопаните въпреки, че са ги напуснали отдавна, идват да ги наглеждат. Дали само носталгията ги връща тук, не се знае. Наскоро един от тях е обявил дома си в Царино за продан. Иска му 2 000 евро. Надява се, че тук ще дойдат отегчени от живота в града хора. Може би е прав. И така ще даде нов живот на отдавна запустялото село.
Но защо изтрихте толкова много от предишнитe си не по-малко интересни постинги?
цитирайХубав постинг за неизвстни места.
Лек ден.
цитирайЛек ден.
Много въпроси за които не намирам отговор.
Лек ден.
цитирайЛек ден.
4.
анонимен -
Прекрасно
01.10.2010 22:12
01.10.2010 22:12
Прекрасно селце с много атмосфера...но навява тъга. Колко ли силни са били хората за да построят на това място къщите си и да живеят при тези сурови условия, далече от цивилизацията.
цитирай
5.
анонимен -
backlinks backlinks services
04.08.2011 20:16
04.08.2011 20:16
backlink solutions seo review <a href=http://xrumerservice.org>backlinks</a> one way backlinks
цитирай
6.
анонимен -
backlink search engine backlinks service
26.09.2011 22:08
26.09.2011 22:08
back link service seo optimize <a href=http://xrumerservice.org>search engine ranking tool</a> seo backlinks
цитирайТърсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
За този блог
Гласове: 3860