Постинг
31.05.2008 13:48 -
Катя
Автор: valflo
Категория: Регионални
Прочетен: 4668 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 09.10.2009 14:12
Прочетен: 4668 Коментари: 7 Гласове:
0
Последна промяна: 09.10.2009 14:12
Момичето с глас на славей
С Катя Минчева от неделинското село Изгрев се срещнахме случайно. На семинар в Неделино в една от вечерите в залата зазвуча “Руфинка болна легнала”. Събралите се, хора с увреждания, застинаха заслушани в тъжната родопска песен. Ясен, звънлив глас редеше думите, сякаш събираше разпилени бисери. Погледите на всички бяха насочени към момичето, високо не повече от метър, което, стъпило на стол, пееше с цялата си душа. Последва втора, трета песен. Хората не искаха да пуснат Катя да слезе от своя импровизиран “подиум”.
След като спря да си отдъхне, зазвуча музиката на дансинга. Катя затанцува заедно с момичета от цяла Южна България.
Срещнахме се на другия ден. Малкото момиче посрещаше всеки с усмивка и добра дума. Прие помощта ми да се настани на стола и
ЗАГОВОРИ ТАКА НЕПРИНУДЕНО
сякаш се познаваме от години. Разказа ми, че работи в магазина на родното си село Изгрев като продавачка. Харесва работата си, полезна е за себе си. Среща се и общува с много хора, вместо да стои вкъщи.
Като всеки човек с увреждания има комплекси, но не са такива, че да я карат да стои настрана от останалите само защото е инвалид, на момента. При мен физическият недъг е по рождение, израснала съм с него и комплексите, които съм имала, преодолях още в детството си, казва Катя.
НИКОГА НЕ Е БИЛА ИЗОЛИРАНА
от хората, които не са инвалиди. Основният “виновник” за това са родителите й. Още от детската градина държаха да съм заедно с връстниците си и според мен точно от там тръгва развитието ми като личност без комплекси.
Катя учи в родното си село, след това завършва гимназия в Златоград. Кандидатства медицина, но не я приемат. Повече не прави опити да продължи образованието си. Когато намери свободно време чете и то психология, интересува се от билките, от народната медицина и най-вече от отношението между хората.
С ТОЗИ ВЪЛШЕБЕН ГЛАС
защо не се е насочила към музиката, е логичният въпрос. Когато бях в 5 клас, в училище идваха педагози, които търсят таланти. Впечатлени от гласа й, предложили да учи в музикалното училище в Широка лъка. Родителите ми и най-вече баба, за което не й се сърдя, не поискаха да ме запишат, спомня си Катя. Баба се притесняваше, че заради недъга ми, може да ми навредят, ако съм далеч от тях. Може би го е правила с най-добри намерения. Сега вече родителите ми осъзнават, че са направили грешка, но нещата не могат да се върнат.
НО НЕ СПИРАМ ДА ПЕЯ
Правя го при всеки възможен случай. И без да съм учила музика професионално, участвам в конкурси, фестивали, хората ме познават, канят ме на концерти. Пея и у дома, когато ми е весело на душата.
Катя предпочита народните песни, може да запее всяка, независимо от кой край на България е. Иначе както повечето младежи слуша и модерна музика. Съжалява, че не може да участва в конкурсите, които напоследък правят телевизиите, защото няма възможност. Първо, защото късно се информира за тях и трудно може да стигне до столицата заради недостъпния транспорт. А са нужни средства за път и престой, които не може да отдели.
Тъжно й е, че физически препятствия пред инвалидите в България има много. И сградите, и транспортът изобщо не са пригодени за тях, заведенията също са труднодостъпни.
ВСЕ ПАК ХОДЯ НА КАФЕ И ДИСКОТЕКА
но тези, които са с инвалидна количка, трудно могат да го направят, казва Катя. Разказва, че в Поморие има места, където с колички могат да стигнат до дискотека и да се забавляват като останалите. Психологическите бариери пред човека с увреждане всеки сам трябва да преодолява, твърди Катя. Най-вече трябва да приемеш факта, че имаш такъв проблем. И след това да си помогнеш сам. Много от тези препятствия открива сама и търси начин да ги преодолее. Най-трудно е на тези, които са с придобити увреждания, а не по рождение, както е при мен. Колкото по-късно стане инвалид един човек, толкова по-трудно преодолява бариерите вътре в себе си. И трудно се справя с тях. Срещала съм се с такива хора и ме питат как съм успяла. Опитвам се да им помогна да приемат факта, че са инвалиди и да се справят, всичко това става бавно, не отведнъж.
Много се говори, че децата с увреждания трябва да бъдат интегрирани в обществото.
Родителите трябва да знаят, че детето им въпреки недъга си , трябва да е сред своите връстници. От семейството тръгва възпитанието да приемаш различния. Трудно се постига, но постоянството е важен критерий. Нека майката и бащата на дете инвалид да нямат притеснения и срам от това, че то е болно. Нека тези малчугани да са сред хората, да ги виждат, да знаят, че има и такива деца, съветва Катя.
С Катя Минчева от неделинското село Изгрев се срещнахме случайно. На семинар в Неделино в една от вечерите в залата зазвуча “Руфинка болна легнала”. Събралите се, хора с увреждания, застинаха заслушани в тъжната родопска песен. Ясен, звънлив глас редеше думите, сякаш събираше разпилени бисери. Погледите на всички бяха насочени към момичето, високо не повече от метър, което, стъпило на стол, пееше с цялата си душа. Последва втора, трета песен. Хората не искаха да пуснат Катя да слезе от своя импровизиран “подиум”.
След като спря да си отдъхне, зазвуча музиката на дансинга. Катя затанцува заедно с момичета от цяла Южна България.
Срещнахме се на другия ден. Малкото момиче посрещаше всеки с усмивка и добра дума. Прие помощта ми да се настани на стола и
ЗАГОВОРИ ТАКА НЕПРИНУДЕНО
сякаш се познаваме от години. Разказа ми, че работи в магазина на родното си село Изгрев като продавачка. Харесва работата си, полезна е за себе си. Среща се и общува с много хора, вместо да стои вкъщи.
Като всеки човек с увреждания има комплекси, но не са такива, че да я карат да стои настрана от останалите само защото е инвалид, на момента. При мен физическият недъг е по рождение, израснала съм с него и комплексите, които съм имала, преодолях още в детството си, казва Катя.
НИКОГА НЕ Е БИЛА ИЗОЛИРАНА
от хората, които не са инвалиди. Основният “виновник” за това са родителите й. Още от детската градина държаха да съм заедно с връстниците си и според мен точно от там тръгва развитието ми като личност без комплекси.
Катя учи в родното си село, след това завършва гимназия в Златоград. Кандидатства медицина, но не я приемат. Повече не прави опити да продължи образованието си. Когато намери свободно време чете и то психология, интересува се от билките, от народната медицина и най-вече от отношението между хората.
С ТОЗИ ВЪЛШЕБЕН ГЛАС
защо не се е насочила към музиката, е логичният въпрос. Когато бях в 5 клас, в училище идваха педагози, които търсят таланти. Впечатлени от гласа й, предложили да учи в музикалното училище в Широка лъка. Родителите ми и най-вече баба, за което не й се сърдя, не поискаха да ме запишат, спомня си Катя. Баба се притесняваше, че заради недъга ми, може да ми навредят, ако съм далеч от тях. Може би го е правила с най-добри намерения. Сега вече родителите ми осъзнават, че са направили грешка, но нещата не могат да се върнат.
НО НЕ СПИРАМ ДА ПЕЯ
Правя го при всеки възможен случай. И без да съм учила музика професионално, участвам в конкурси, фестивали, хората ме познават, канят ме на концерти. Пея и у дома, когато ми е весело на душата.
Катя предпочита народните песни, може да запее всяка, независимо от кой край на България е. Иначе както повечето младежи слуша и модерна музика. Съжалява, че не може да участва в конкурсите, които напоследък правят телевизиите, защото няма възможност. Първо, защото късно се информира за тях и трудно може да стигне до столицата заради недостъпния транспорт. А са нужни средства за път и престой, които не може да отдели.
Тъжно й е, че физически препятствия пред инвалидите в България има много. И сградите, и транспортът изобщо не са пригодени за тях, заведенията също са труднодостъпни.
ВСЕ ПАК ХОДЯ НА КАФЕ И ДИСКОТЕКА
но тези, които са с инвалидна количка, трудно могат да го направят, казва Катя. Разказва, че в Поморие има места, където с колички могат да стигнат до дискотека и да се забавляват като останалите. Психологическите бариери пред човека с увреждане всеки сам трябва да преодолява, твърди Катя. Най-вече трябва да приемеш факта, че имаш такъв проблем. И след това да си помогнеш сам. Много от тези препятствия открива сама и търси начин да ги преодолее. Най-трудно е на тези, които са с придобити увреждания, а не по рождение, както е при мен. Колкото по-късно стане инвалид един човек, толкова по-трудно преодолява бариерите вътре в себе си. И трудно се справя с тях. Срещала съм се с такива хора и ме питат как съм успяла. Опитвам се да им помогна да приемат факта, че са инвалиди и да се справят, всичко това става бавно, не отведнъж.
Много се говори, че децата с увреждания трябва да бъдат интегрирани в обществото.
Родителите трябва да знаят, че детето им въпреки недъга си , трябва да е сред своите връстници. От семейството тръгва възпитанието да приемаш различния. Трудно се постига, но постоянството е важен критерий. Нека майката и бащата на дете инвалид да нямат притеснения и срам от това, че то е болно. Нека тези малчугани да са сред хората, да ги виждат, да знаят, че има и такива деца, съветва Катя.
Поздрави за постинга и за засегнатите проблеми в него.Желанието на Катя да се интегрира в обществото е чудесно.Само силната воля и желанието за реализация, ще и помогнат да намери своето мято сред връсниците и.Средства от Е.С. има стига да се потърсят.Има разработени множество програми за таланти като Катя. Дано месната оправа обърне внимание и се затърси.
Поздрави за постинга и желая успехи на Катя.
цитирайПоздрави за постинга и желая успехи на Катя.
Другото е стечение на обстоятелствата
цитирайизрастнала съм в Родопите и тези песни са ми до болка познати, а сега, когато съм в София, чуя ли родопска песен и се просълзявам :) Сигурна съм,че това момиче пее много хубаво.
цитирайБраво!
цитирай
5.
анонимен -
Rodopsko cvete
04.07.2008 22:54
04.07.2008 22:54
Ne e vajno kak izglejda6 a kakva dusha imash.
цитирай
6.
анонимен -
mnogo si ta galqm "pato4e"
07.07.2008 13:04
07.07.2008 13:04
malak 4ovek s ogromna dusha,imam chesta da poznavam tova momiche,osven che pee prekrasno tq e mnogo dobar 4ovek,jelaq i mnogo uspehi i evala na avtora za tozi posting
цитирай
7.
анонимен -
nadeto tanci
13.09.2009 09:39
13.09.2009 09:39
tq e ne6toto koeto svurzva narodniqt folklor s vremeto kato cqlo.hubavo e 4e ima takiva hora,koito da ni podse6tat 4e vse pak vsqka strana kakvato i da e tq,ima svoite cennosti i unikalnost.celuvam vi ruka g-jo min4eva.
цитирайТърсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
За този блог
Гласове: 3860