Прочетен: 7109 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 20.01.2010 12:51
Вече повече от 14 години двама братя от Ардино съчетават успешно изкуството с бизнеса, колкото и невероятно да звучи на някои това.. Те са художници, но за да имат възможност да работят спокойно са се заели с тежката задача да си осигуряват сами средствата като изкупуват гъби.
Влизаме в просторната стара сграда, където работят. Лъхва ни миризма на бои. В една от стаите, където е царството на Христо, виждаме много картини, опрели гръб в стените. От тях ни гледат Дяволския мост в различни варианти, есенни мотиви, до тях светлината на снега. Между платната обаче виждаме картина, нетипична за Христо - пъстро съчетание от цветове на черен фон. Понякога си позволявам и да творя в по-свободен стил, казва той.
В ателието му властват нюанси на синьото, кафяво, рядко се прокрадва жълто и червено. На някоя от картините се мярка фигурка на човек, понякога съпътстван крава или кон. Без животинките, с които комуникира всеки ден родопчанинът, сякаш и картината не е пълна, казва художникът .
Христо споделя, че предпочита да изобразява пейзажи от Ардинския край. Завършил е една картина, на която замръзнало поточе блести от лед и сняг. Рядко рисува неща с мотиви от Кипър, или от Алпите, където е ходил преди време.
А сега преобладават зимните пейзажи. Христо казва, че двамата с Ангел имат достатъчно събрани скици от лятото, но сега пък е бяло и красиво и то го кара да взема четката и да предава върху платното това, което го впечатлява в студените дни. А то не е никак малко. Всяка снежинка, дърво отрупано със сняг и скреж, предмет, замръзнал под леда, може да бъде изобразен.
Христо е направил триптих на негово любимо място от околностите на Ардино - през есента, зимата и лятото. Но картината с есента са я купили техни приятели от Турция.
В съседната стая работи Ангел. Посрещат ни рисуваните камъни – светци, лица на хора, птици дори. Няколко пейзажа от Родопите греят в ярки цветове, тук властват светлината и топлина. Показва ни нещо ново - сега твори и върху пясъчници - жълти на цвят, с различни форми, сами си идват с идеята за някаква фигурка. Ангел ги обработва с шкурка, след това нанася боите. Новата си страст – пясъчниците, намира около язовира. Рисува и върху облите камъни, които е търсил край Дяволския мост. И мостът присъства на много от тях. Съжалява, че наскоро е продал камък с изображението на Богородица с младенеца. Той си е дошъл почти готов при него, тук-там е пипнал малко. А преди време е сънувал, че намира такъв камък. Не трябвашe да са разделям с него, съжалява Ангел. Но пък, за да могат да работят, част от картините трябва да бъдат продавани. И в това е трагедията на твореца, разделяш се с рожбите си, въздиша той.
За да могат да творят спокойно Христо и Ангел Банкови са кандидатствали по проект на ПРООН “Устойчиво развитие на селските райони” и са получили 5 000 долара -50 % от необходимата им сума, другата половина осигуряват те. С тях са закупили хладилна камера и сушилня за гъби. използват метода за шоково замразяване. С тази дейност са се захванали през 1991 г. , заедно с техен приятел, който е и износител. Правят заедно база в Смолян. Имат и своя в Ардино. Изкупуват манатарки, пачи крак, рижанки. Започват работа, когато се появяват първите гъби през май и продължава до края на юни. Казват че има професионални берачи, които си изкарват по около 2 000 лв. за сезон. Те знаят точно къде са, не ги унищожават и затова набират толкова много. Но идват и хора, които нищо не разбират, чули, че се изкарват много пари от това, обикалят много, намерят ли гъби, унищожават ги и така правят повече бели, отколкото да свършат нещо полезно. Но малко или много се унищожават гъбите и виждаме как намаляват, казва Христо. Когато са започнали с тази работа първата година са изкупили 15 – 20 тона. А през миналата година – само 10. Ние говорим с всеки който идва тук, казваме му как е най –добре да се берат, но все пак гъбите намаляват. Хората ни имат доверие. За разлика от други не работим само с обещания.
Изнасяме гъбите предимно във Франция, Италия. Продукцията ни минава през строг контрол и тук, после на митницата, и след това при купувача на място. Най-рано появилите се гъби се изнасят за един ден със самолет, затова и са толкова скъпи. А за да няма риск от наличие на отровни, ги преглеждат много внимателно една по една. Досега сме се справяли, но понякога и берачите ни не разбират, берат без да познават гъбите, а това си е рисковано.
По този начин Христо и Ангел осигуряват средства за картините, които са смисълът на живота им. Сега е трудно да си творец, да правиш изкуство, затова
Съчетаваме бизнеса и изкуството. Това ни дава по-голяма свобода, не се молим и не чакаме пари от държавата. Преди демокрацията ни водеха трудов стаж, но сега след демократичните промени ни регистрираха като безработни, но не ни плащат обезщетение, казва Христо. Нима нашият труд е по-маловажен. Затова и решихме сами де се справяме, освен че изкупуваме гъбите, правим и надгробни паметници, казват братята. В склада, където работят има много картини, икони, рисунки върху камък. Дъхът на гъби е примесен с миризмата на боя. А Христо и Ангел чакат времето, когато изкуството няма да е захвърлено в задния двор на обществото. Засега се опитват да се справят сами и наистина успяват.
Дяволският мост
ПОСЛЕДНО ПОВИКВАНЕ ЗА ПОСЛЕДНИЯ ВЛАК
0061: Моля, сподели! Улиците- просещи де...
Благодаря, дерзайте.
Лек ден.
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69