Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2008 18:53 - Крепостта Устра
Автор: valflo Категория: Регионални   
Прочетен: 9735 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 09.10.2009 14:07


image
Крепост в небето

Древната и загадъчна крепост  Устра отдавна ни примамва. След разклона от Кърджали за Джебел разбираме, че до там има 26 км. След градчето на една отбивка друга табела сочи, че ни остават 10 км. Знаем, че трябва да стигнем до село Устрен и оттам да вървим около 4 км до хижата. И след това ни очаква малко изкачване до древната крепост.

Влизаме в Устрен, но  никъде няма знак за това накъде  да вървим. След разговор с момче от селото разбираме, че до хижата има черен път, но с колата  няма как да стигнем до там. Оставяме я и тръгваме нагоре. Минаваме през двора на изоставена къща, от съседната ни залайва куче. И пред нас се показва   широк черен път. Поемаме по него.  И отново

НИКАКЪВ ЗНАК НАКЪДЕ ДА ВЪРВИМ

Крепостта е някъде горе над нас. От едната страна на пътя ухае борова гора, а от другата са нивите, оградени с бели каменни зидове. До няколко от тях има вирове, направени за напояване. Водата в тях е със странен бял цвят.

Продължаваме напред. Единственият ни ориентир е маркировката по дърветата. На едно място пътят се разклонява. Тръгваме надясно.Отново от едната страна ни съпътства боровата гора, а от другата в ниското погледът ни стига чак до Джебел. Вървим около час, а Устра все я няма. Равният път води все по-далеч от крепостта. Вървим нагоре. През дървета, храсти и стръмнини. Над главите ни  са надвиснали скали.

image

Докато се изкачваме на няколко пъти, се натъкваме на следи от диви прасета, изровили корените на треви и малки храстчета в опитите си да открият храна. Стъпваме на височината, но се оказва, че крепост няма. Тръгваме наляво. Пред нас се е изпречила висока скала. Обикаляме я  и когато и тя е в краката ни,

ПРЕД НАС СЕ ПОЯВЯВА УСТРА

кацнала на стръмен скалист връх, от който се открива невероятна панорама към Родопите. За крепастта знаем, че съществува като укрепление още от елинистичната епоха, но истински разцвет достига през средновековието. Владяна е предимно от византийци и по-рядко от българи. Служила е за контрол и отбрана на главния път.

Крепостта е била непревземаема за нашествениците. Част от източната й стена , както и всички основи на сградите и отбранителните кули са запазени добре. Търдината  е  разположена в подножието на връх Устрен, висок 1015 м. Дължината на цялата крепостна стена е 113 м, на източната зее огромна дупка.  

КАК ЛИ ВСЕ ОЩЕ Е ЦЯЛА

се питаме. Откриваме добре запазени основи на жилищни помещения, водохранилища и складове за храна. Ясно личат останките от каменната подова настилка, а в една от стените виждаме зазидана керамика. Дебелината на зидовете надхвърля 2 метра, а на места укрепленията са високи 8 метра. Сред руините й са открити значителен брой скъпи литургични кръстове от мед и бронз с инкрустации от XI - XIII век.

image

Как са построили върху това стръмно и непристъпно място крепостта, е  трудно да си представим, дори и със съвременните средства това би било невъзможно. Наблизо са останките от тракийска крепост със същото име - Устра, от която са останали стени високи около  2 м. А  по долината на малка рекичка има  две тракийски куполни гробници. Историците смятат, че тук е била

СТОЛИЦАТА НА ТРАКИЙСКОТО ПЛЕМЕ  ОДРИСИ

Около крепостта Устра стърчат скали – изправени почти вертикално, с правоъгълна форма. Сякаш са стражи, готови за бой. За това място има много легенди. Счупената планина е будила въображението на не един човек. Една от тях разказва как в резултат на силно земетресение се появява Счупената планина -  стар вулканичен масив и богато находище на перлит.Посреднощ, докато навън бушувала буря, страшен гръм разтърсил село Казаците, намиращо се в непосредствена близост до планината.В резултат на изместването на пластовете част от селото се оказала на върха на планината.

И сега виждаме, че наистина съчетанието от скали и построеното от човешката ръка е неописуемо. И красиво. Трудно можеш са отделиш изваяното от природата и това, сътворено от човека. От мястото, където е разположена Устра,

КАТО НА ДЛАН СЕ ВИЖДА ЦЕЛИЯТ РАЙОН
image

Селцата,  малките махали, разпръснатите парчета обработваема зеля, зелената борова гора. Тръгваме обратно. Този път намираме малка пътечка,  която се вие по стръмното. От двете й страни ни съпровождат вертикално разположени скали, сякаш стражи на пост.

Пътечката е доста занемарена, на места дървета са я препречили, за момент изчезва, но после пак стъпваме на нея и тя ни отвежда до жижа “Устра”, самотно извисила снага  в подножието на крепостта. Няма никой,  на вратата с блажна боя е написано – “Добре дошли в хижа Устра. Работи без почивен ден”. И следва обяснението, че  трябва да търсим Мустафа от Устрен. Дори и мобилният си телефон е оставил. Личи си, че

СКОРО НИКОЙ НЕ Е ИДВАЛ ТУК

Пред хижата има място пригодено за скара, до нея съзираме и малка чешма. На джебелчани май не им е до туризъм, нито до история.

Пътят, който води до селото вече е осеян с пораснали борчета, високи около метър. Отдавна човек не е идвал тук. Или поне не е изкачвал пътя с кола. Стигаме до злополучния разклон и разбираме, че сме хванали грешния път, водещ до съседното село, но къде ли е табелата, която да ни го каже. И колко ли като нас са вървели по пътя, който е за някъде другаде, но не и за Устра.

Криволичещият път ни отвежда до една от нивите. Мъж и жена работят. Когато вижда, че имаме фотоапарат и се готвим да снимаме, мъжът енергично размахва ръка и ни попречва. Казва, че

ЛОШОТО НЕ ТРЯБВА ДА ГО ВИЖДАТ В ЕВРОПА

На въпроса ни какво лошо прави, той отвръща, че мизерията тук е много голяма, през 21 век още с волове орем, как да не е лошо.  Нека им показваме само хубавите неща. Инак как ще ни искат хората там, казва Мустафа. Там са си уредили живота.image

А тук  тютюнът по два лева изкупиха, кутията цигари и тя толкова. За младите няма бъдеще в България, притеснява се мъжът. Няколко крави, земята – това ни е богатството. Миналото си е минало, имало хора тук, живели,  отишли са си, сочи той към крепостта. А сега как ще живеем,  изпраща ни с въздишка той. Сбогуваме се и тръгваме. И си мислим, че ще ни приемат и с миналото, и с това, което сме сега. И което ще правим занапред.



Тагове:   минало,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. skribezium - Отново бравос!
25.03.2008 19:43
Отново бравос!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: valflo
Категория: Регионални
Прочетен: 334516
Постинги: 22
Коментари: 183
Гласове: 3860
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031