Не отлагайте срещата с приятел. Утре може да е късно!
/В памет на Сергей Павлов/
Това е връщане в едно село в Родопите, такова каквото го видях преди около две години. Посвещавам го на човека, когото тогава тръгнахме да търсим, знаейки само, че Диамандово е родното му място. С него бяхме заедно пет години във Велико Търново. Най-прекрасните ни дни - млади хора, събрани от цялата страна. След като завършихме,  всеки пое нанякъде. Останаха само обещанията за срещи и някой телефонен разговор. Сергей Павлов се върна в своя роден край. Разбрахме,  че е учителствал в Ардино, след това загубихме дирите му. Когато преди няколко години дойдохме да живеем в Родопите  все нещо отлагаше деня, когато  трябваше да го потърсим. От приятели разбрахме, че е в Пловдив. Един мартенски ден тръгнахме към селото му. С надеждата поне да открием телефонния му номер от роднините му. В малкото село лесно открихме дома му, говорихме с близките му,   дори се чухме  с него по телефона. Обещахме си скорошни срещи. Посрледваха няколко разговора. Обеща да дойде през ваканцията. След като и тази среща не се осъществи, решихме, че е много ангажиран и повече не настояхме с търсенето. И така и не направихме опит да го намерим отново. Преди дни научих, че си е отишъл от този свят. И то малко след последния ни разговор. Затова се връщам отново в селото му и искам тези, които го познаваха да сторят същото с мен. И да не го забравят.
Диамандово
Когато пътувате от ардинското село Бял извор към Диамандово трудно може да откриете границата между двете села.  Диамандово е квартал на Бял извор от 2002 г. така Бял извор може да се похвали, че е най-голямото в общината, та и в областта. Местните се гордеят, че от Диамандово са Мехмед Дикме, кметът на Ардино Айдън Серкан.  И не се сърдят, че „министерското село”, както е известно в района Димандово, не е погълнало комшиите, а се е вляло в съседното по-голямо. Това си е в реда на нещата. Диамандово и Бял извор са долепени едно до друго, дори имат общи улици, казват местните.  Преди десетилетие ги разделили, за да има повече села в региона. Инициативата за сливането е на жителите на Диамандово.

Накацалите по височините къщи, цъфналите дървета, зеленина наоколо привличат погледа. Хората са заети всеки с делата си. Едни  - по нивите, други шетат в домовете си. В петъчния ден и млади,   и стари мъже бързат към джамията. Това е времето когато се виждат, могат да побъбрят, да обсъдят политиката.

Гробището е останало почти в центъра на Диамандово, наоколо по височината са домовете на диамандовци, на малкото площадче са оставени няколко автомобила.

Кой е върхът, надвесил се над селото, спираме с въпрос един от бързащите към джамията. „Момини гърди” отговаря ни той и дори не спира да поговорим.
Някои от къщите тук са градени отдавна, но са малко тези които са изоставени и се рушат. До старите домове диамандовци вдигат нови, съвременни и модерни къщи.

Много от мъжете са по строежите, други в чужбина. Преди дни се върнах от Испания, казва един от тях. Дъщерята е там със семейството си, аз ходя за по месец – два. Тук работа за нас няма. Новата къща е почти готова, сочи той постройката. С припечеленото в чужбина вдига дом  за децата си, намерили в чужбина своя родина. Ще се върнат ли тук, питам го. Все за по ден –два ще идват. Въпреки че в чужбина вече са се устроили, тук ще имат свой дом, не крие той надеждите си.

В Диамандово си имаме магазин, и шивашки цех. Лошото е че за младите няма препитание. Особено за тези, които са учили и имат добри професии. Затова се вдигат оттук идват от време на врем да ни видят и пак отлитат. Така живее в тук – посрещаме и изпращаме децата си, казва ни учител от селото.

Управляващите трябва да погледнат с друго око към хората в Родопите, казва  ни бай Ахмед. Тук хората имат по един – два декара бедна земя, която освен тютюн друго не ражда. По една крава и мулегледаме, имаме балкан,  но не можем да използваме благата му. Ако решиш да си добиваш сам дървесината глобата е голяма.

Срещу връх Момини гърди е застанал връх Алада. Местните казват че името му идва от  турското „аладжа даг”, което означава шарена планина.  Но не знаят защо името на селото им е Диамандово. Може би заради това че тук са открити дребни късчета рубини.  Разказват и че между Бял извор и Диамандово е пещерата  Джин гугу - Дяволската дупка,  входът е на 20 м вляво от пътя за селото, в малък въртоп, но малко са тези които се осмеляват да влязат там. 

Диамандово е известно и със своето медресе,  което по време на османската империя е било второ по големина във вилаета след Одринското.

Бог да го прости!
Иначе е хубаво в Родопите!
Поздрави!

pishesh za edin prekrasen covek BOG DA GO PROSTI beshe mi ucitel za malko , byahme dobri priyateli vinagi sam go imal kato primer za rodolubec.LEKA MU PRAST.

Той беше най-добрия най-хубавия учител.Беше ми учител в занималнята.След това напусна нашето село дойде в Пловдив.Една съботна вечер се обади да се видим бяхме заедно и след 2 дена чухме че си е отишъл от този свят много ми беше мъчно много плаках.Дълго време не можах да го забравя.